Ако се върнем в годините в края на 18 в., селото е било разположено по всяка вероятност в местността "Кошуште поле" или в местността "Петков дол", която е на юг от жп. линията София- Варна, след жп моста при електроцентралата на Балабанов. Тази местност е в склоновете на възвишение, а като основание за това становище могат да послужат следните фактори:

1. По принцип населените места са изграждани в местности, защитени от силни ветрове и бури.

2. В близост до горски масиви, за да бъдат подсигурени с дърва за строеж и огрев, и укриване при нападение.

3. До естествени водоизточници за питейна вода.

4. Равнинните терени са използвани за засаждане на земеделски култури.

По време на турското робство селото е било нападнато от черкези и башибозук. Населението е било ограбено и избито, част от оцелелите са се разселили на други места. Някои потърсили убежище в други населени места - като Роман, някои белослатински села, други са се изселили в днешното Брусен, Тетевенско.

Според Стефан Петков - учител от с. Брусен, написал историческа справка за селото, отначало то се намирало в местността "Горна лъка", където и до днес има останки от покъщнина, черничеви дървета  и други. 

По тази причина старите хора и до днес наричат тази местност "Селището".

Първите жители на Селището са били от родовете Пършовци, Вековци, Андреовци, Джурковци и Чергарете.

Поради честите наводнения на тази местност от Искъра наложило се да се преместят селището на левия бряг, където е по- високо и по- просторно. Това станало към 1820 година, след поражението на Наполеон в Русия. На това място е имало храсти, тръне и павитак. А местността  "Полето" е била обрасла с вековни дъбове, каквито е имало и по пътя за селото Царевец.

Тук се заселил и един турски спахия, който направил воденица. Може да се предположи, че селото не е било голямо като населна единица. Основният поминък на хората било земеделието и скотовъдството, ловяли са и риба. По поречието на реката били изграждани и воденици за смиляне на зърното за приготвяне на хляба.

Когато се заселват на новото място, дядо Стамен Джурковеца, който е родоначалник на рода Тошковци, предложил на събрание селото да се нарече "Лъкатник" на името на "Горната лъка", където живеели тогава. На това се противопоставил дядо Тодор Джамбазина. По мнението на бащата на абдията спахия, заселил се в селото, то било наречено Брусен, по име на малката, но живописна рекичка Брусник, която се влива в Искъра откъм юг, точно срещу селото. Тя води началото си откъм Типченица. От стари времена и  до днес в нея се къпят селяните, жени и девойки перат и избелват. В "Брусника" извира хубава студена вода от няколко извора в скалите, измежду, които са изворите "Зоек" и "Райкьовец".